Тишината след мен

ТВОЯТА ДЛАН

в косите ми е като кестен сред трева.

Когато се плъзва по гърба ми, е сякаш замаян паяк.

Затворена в ръката ми, прилича на спяща

мишка. Стиснала клона, се преобразява

в гущер. Когато издухваш целувки от нея,

е като пързалката от първите ми зими.

Твоята длан, която нощем лети към мен

през пустини и морета, на сутринта се сгушва до бузата ти като мъртъв таралеж.

***

Тадеуш Домбровски (1979, Елбльонг) е полски поет, прозаик, есеист. Завършва полонистика в Гданския университет, дебютира с книга още през студентските години, автор на седем стихосбирки: „Червенини“ (1999), „e-mail“ (2000), „мазурка“ (2002), „Te Deum“ (2005), „Черен квадрат“ (2009), „Помежду“ (2013), „Сърцевината на словото“ (2016), както и на миниповестта „Беззащитна черта“ (2016). За „Черен квадрат“ е удостоен с наградата „Кошчелски“ и номиниран за наградата „Нике“. През 2006 г. получава от ръцете на Тадеуш Ружевич „Малък жезъл“ на Полската фондация за култура, а през 2008 – немската награда Hubert-Burda-Preis. Стипендиант на множество културни институции в Европа и САЩ. Превеждан на повече от двайсет езика. Редактор в литературното списание „Топос“, артистичен директор на Гданския фестивал „Европейски поет на свободата“.

„Стихотворението ни позволява да видим света и себе си от различна перспектива, разширява хоризонтите, освобождава ни от стереотипите, предразсъдъците и познавателните щампи. То е урок по емпатия. Отваря очите ни, а същевременно ни учи да гледаме на действителността с леко примрежено око“, смята Домбровски.

Домбровски не създава поетически ребуси. Не превръща стихотворението в партия пинг-понг. Подбира внимателно думите, защото вярва в интимната връзка на езика с действителността. Вярва, че езикът е форма на съществуване, а думите са по един реален начин подплатени с опит. И има чувството, че дългът на поета е да очиства от шумовете това съзвучие и да го укрепва.

Това не означава, че е наивен поет. Тъкмо обратното. Той умее да гледа трезво – на света и на поезията. Успява да извади наяве потрошените черупки на езика, който някога е споявал и поемал в себе си всичко. Умее да предаде тресавищната тривиалност и празния, ялов трагизъм на света, който е изгубил сцепление – света, опустошен от човека и изоставен от Бога. Поезията на Домбровски не затваря очи за посредствеността на действителността, от която израства. Знае, че отразява нейния самомнителен фалшив блясък, че самата поезия е белязана от суета. Познава своята уязвимост и слабост. Но умее да търси това, което е значимо.

Павел Прухняк