Юнашко време

Максим Велков не е професионален поет (ако има още такива), а бард на мига, на бързата реакция на случващото се, на връхлитащите ни събития и провокираните от тях чувства. Думите му, родени спонтанно от емоция и трезва мисъл, от гняв или погнуса/покруса, от любов или възхита, сами запълват белия екран и тръгват бързо в нета. И понеже са истински, и понеже са част от общите мисли и чувства, и понеже са находчиво изказани, събират на мига поддръжници, а авторът им почитатели.

За да не отлетят тези откровения с птиците наесен, няма да ги дяламе на камък за вечността, но сме ги събрали в малка книжка за ценителите на словото на нашето време.

В заглавието има ирония, но и гняв, сарказъм, болезнена асоциация с наистина героичното минало на уморения ни народ, зает днес повече с оцеляването си, отколкото с възраждането си на всеки 3040 години. В Юнашкото време на Максим Велков няма славни герои и героини, няма велики дела, но има много любов към род, народ и родина. Има вярност към спомена, към идеала и морала на предците. Има и ценна надежда за бъдещите дни с очаквана промяна.

С душа на поет, авторът е създал интелигентна сатирата, пряма и остра като трънлив храст, а лириката му е нежна и деликатна и с дъх на цвете.