Книжката на списание "Пламък", посветена на ромската тема (ромското битие, проблеми, включване, творчество) е замислена отдавна, но като че ли излизането и тъкмо сега "улучи" най-подходящия момент, когато много се говори, пише и дава за подпомагането и интегрирането на ромското население в обществото ни, а по места някои случаи, достатъчно известни, предизвикаха тревога и напрежение.

Този брой откроява художествени факти, които видимо сме подминавали и подценявали. Той събра и експонира усилията на значителна част творци от ромски произход, които практически осъществяват това съвместяване в духовен, професионално-творчески и дори социален план. Сътвореното от тях закономерно трябва да се влее в многоцветието на българския живот и култура.

Достатъчно е да споменем примера със стиховете и поемите, които ни остави Усин Керим. Всички творци от неговото поколение пазят добър и дружески спомен за него, за виталната му поезия, останала като характерен знак и влог в общото им трудене за развитието на литературата ни.

От друга страна приятно ни е да установим честото "ромско присъствие" в творбите на редица български писатели. И то не като предпоставена тема, съзнателно търсена и усилвана, зададена от обществената конюнктура или от медиите. А художествено въплътена в стихове и разкази, в случки и спомени, в образи и внушения, показващи, че вековният общ вървеж на българи и роми в живот и труд, в изпитания и възземания неизбежно ги е свързвал. Читателят сам ще се убеди, че няма нито едно стихотворение, нито един разказ или повест, в които да са подчертани различия и несъвместимост. Обратно - топлота, усмивка и човечност бликат щедро от тях. И една търпимост, едно своеобразно опрощение, заслужено от обикновените хора, независимо от етническия им произход - всички родени на тази земя и всички пътуващи към радости и премеждия.

"ПЛАМЪК"