Демокрация и популизъм • Страх и омраза

Феноменът популизъм, за разлика от старомодния патриотизъм, е неотделим от мита за народа. Популизмът е народностен, патриотизмът не е. Човек може да бъде патриот и космополит (несъмнено в културно отношение). Но популистът е по неизбежност определен вид националист. Патриотизмът е по-малко расистки от популизма. Един патриот не би изключил човек от друга националност от общността, в която живеят заедно, и когото той познава от много години; един популист обаче винаги ще бъде подозрителен към човек, който не принадлежи към неговото племе.

Патриотът не е непременно консерватор; той може да бъде дори либерал - макар и не абстрактен, а винаги либерал от определен вид. През XX век националистът трудно би могъл да бъде либерал.

Тъй като се позовава на тривалистки и расови връзки, национализмът изглежда дълбоко и атавистично естествен и хуманен. Проблемът обаче не е само в това, че национализмът може да бъде антихуманен, но и в това, че тръгва от една абстрактна предпоставка за човешката природа. Любовта към собствения народ е естествена, по-малко великодушна и не толкова дълбоко хуманна, колкото любовта към собствената страна, която произтича от традициите и е близка до любовта към собственото семейство. Национализмът е едновременно егоцентричен и себичен, защото човешката любов не е любов към себе си; тя е любов към другия.

Джон Лукач

Джон Лукач съпоставя политическите системи, движения и идеологии, които оформят противоречивия облик на XX век - демокрация, либерализъм, национализъм, фашизъм, болшевизъм, националсоциализъм, популизъм, - и хвърля предизвикателство към конвенционалното историческо и политическо мислене. Тази книга е равносметка на неговия драматичен опит през миналото столетие и провокативна визия за бъдещето ни.

Джон Лукач: Хората нямат идеи, избират си ги

Той написа история на политическите думи

"А сега е време да изхвърлим от употреба тази завързана, спъваща езика и грозна дема "тоталитаризъм", зове Джон Лукач в "Демокрация и популизъм • Страх и омраза". Спокойно, човекът не е естет. Историк е и е написал забавно четиво - Политология. Още веднъж спокойно: не е задължително политологията да е скучна.

"Историята на идеите (а и на всяко човешко мислене) е неотделима от историята на думите", това е ключът към книгата на много харесвания американски мислител. Съчинението му е за историята на политическите категории. Лукач ги подхваща по двойки още в заглавието и кара нататък: ляво - дясно, консерватори - либерали и прочее, напомня с нещо политическа семиотика. И щеше да е адски досадно, ако не бяха поне 2 неща: непристойният му език и вкусът към парадоксални обобщения. Почти задължително е да обявиш за Ленин и Троцки, че "в сравнение със Сталин те са глупаци, без капка държавнически талант, без каквито и да било познания за човешката природа, без минимално разбиране за национализма. Всички тези неща Сталин ги е усещал, изучавал, а после ги е използвал". Но когато представиш Хана Арент за "объркана и непочтена авторка", няма как да не вдигнеш веждите на присъстващите. По-любопитни са други неща. "Една от фундаменталните разлики между полюсите на дясното и лявото е следната: в повечето случаи омразата мотивира първото, а страхът второто... Но макар омразата да означава морална слабост, тя, уви, може да бъде, доста често и поне за известно време източник на сила. Оттук и предимството на десницата пред левицата - особено в епохата на демократичен популизъм". Един от резултатите: "Догматичните привърженици на комунизма са престанали да съществуват много преди това (преди 1989), докато догматичните антикомунисти продължават да просперират". Лукач предупреждава: "Страхът и омразата са човешки характеристики и ние никога няма да можем изцяло да ги елиминираме". Но, спокойно, трети път: "Хората НЯМАТ идеи, те ИЗБИРАТ своите идеи".

в. Сега, 12.11.2005