Децата на войната

Единствените страници, които някога беше чел, бяха тези на доносите, разпитите и признанията. По един или друг начин всеки човек е източник на вдъхновение, стига името му да се появи на заглавната страница на някое досие. Донякъде литературата е, ако може да се каже така, автобиография, написана в трето лице. Само по себе си повествованието в първо лице е неубедително.

Едно писмо с колкото изненадващо, толкова и вълнуващо съдържание отваря за Матей Висарион травмите от миналото. Едно пътуване към себе си - в което палачите и жертвите, безразсъдството и мъдростта, загадките и изповедите, носталгията и надеждата се смесват в поредица от събития, които приковават вниманието на читателя до последната страница което ни подсказва, че ако раните не се отворят повторно, никога няма да бъдат излекувани.

Ярките персонажи и мащабното действие, обхващащо целия период на следвоенна Румъния, правят така, че по един или друг начин читателят открива себе си в героите и обстоятелствата, при които те са принудени да действат или да се отдадат на комично-горчиви размисли. С мощните изразни средства на литературата романът допълва двусмислената, изпълнена с противоречия и при всички положения недоразказана до края история на румънския комунизъм и посткомунизъм.