VIVERE LIBERO, ИЛИ ВЪЗРАЖДАНЕТО НА РЕПУБЛИКАНИЗМА

Д-р Георги Близнашки

"Живей свободно" (Vivere libero) е знаменитият призив на Николо Макиавели, чрез който той изразява своя идеал за достойно и пълноценно човешко съществуване. В най-ново време тази формула на водещия нео-римски политически мислител придобива особен смисъл и значение. Едно ново разбиране за свободата, което има дълбоки корени в историята, дава мощен тласък за възраждането на републиканската традиция през втората половина на 90-те години на XX век и първите години на новото хилядолетие. Концепцията за свободата като отсъствие на господство се явява алтернатива на традиционната либерална теза за "негативната" и "позитивната" свобода, а наред с това очертава новите интелектуални и институционални хоризонти на републиканизма. Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че съвременният републиканизъм е сред най-актуалните и значими теми на публичната дискусия, която се води както в академичните, така и в политическите кръгове на държавите от двете страни на Атлантическия океан.

"LIBRARIA POLITICA" е поредица, която ще направи достояние на българския читател неголеми по обем, но значими по идеите си произведения. Предназначението на поредицата е да запознае нашата общественост както с класически текстове, които са основополагащи за интелектуалната традиция на политическата модерност, така и с актуални съчинения, които възбуждат духовете в наши дни и са неразделна част от съвременната политическа дискусия.

Във времена, когато субстанциалната демокрация се измества от демокрацията на зрелищността, а политическата държава се подлага на унижения от различни арогантни и користни интереси в гражданското общество, републиканизмът остава единствената интелектуална опора на обществено-държавната цялост.

Възраждането на републиканската традиция подсилва надеждите, че съществува алтернатива на живота в корупция. За тази цел обаче републиканският еthos трябва да стане неразделна част от съвременния начин на живот, т.е. едва когато гражданите бъдат готови да възприемат общите дела като свои собствени, едва тогава ще се постигне пълноценният живот-в-достойнство.