Загадката на Едуин Друд

Идилично старинно градче, недалеч от Лондон, става арена на болезнени страсти, подклаждани от честолюбие и гняв. Любовен триъгълник и властови амбиции допълнително нагнетяват отношенията, а опасността дълго пазена тайна да излезе наяве става причина за кървава саморазправа. Ала онова, което изглежда като престъпление от страст, се оказва добре замислен пъклен план, в който обвинението пада върху невинен човек. Ще успее ли симпатичният лондонски детектив Дик Дачъри да разплете загадката?

„На 9 юни 1870 година, в 18:10 часа, без да дойде в съзнание, Дикенс умира на петдесет и осем годишна възраст" - така съобщава за смъртта му вестник „Гардиън". Осем месеца по-рано той започва да пише „Загадката на Едуин Друд", а през април 1870 година петнайсетият му последен - и първи криминален! - роман е публикуван на части, на месечни „свезки", подлистниии, досущ като съвременните телевизионни сериали. Година по-рано Уилки Колинс е написал „Лунният камък", чийто криминален сюжет се радва на огромен читателски успех и Дикенс приема предизвикателството да създаде равностойна литературна загадка. Но както във всичките си предишни романи, бележитият класик внася своите разбирания в детективския жанр - сложни, изобретателни, многопластови и иронични. В книгата му се преплитат три линии, скрити са три тайни и има три различни ключа 3а разгадаването им. Смъртта на автора оставя на читателя рядката възможност да предложи своя, оригинална интерпретация и да продължи активно да участва в загадката на Едуин Друд.