Носталгията по социализма в България • Етноложко изследване

Настоящата книга е посветена на носталгията по социализма в България и на хората, които са подвластни на тези политически ориентации. В текста е обърнато внимание на свойствата на човешката памет, на отделните генерации, в плен на носталгията по социализма, на механизмите, предизвикващи такова отношение към миналото, и на типологията на носталгичните групи. Коментирани са и последиците от митологизирането на социалистическото минало и вторачването в това спорно време. Използван е нов историко-етнографски подход на изследователското търсене, тъй като трудът се опира на обилен емпиричен етнографски материал, събиран в про-дължение на повече от 25 години.

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Историографски преглед

2. Обектът на изследването

3. Задачи на изследването

4. Методи на изследването

ПЪРВА ГЛАВА

НАУЧНИ ТЕОРИИ ЗА ОТНОШЕНИЕТО КЪМ МИНАЛОТО

1. Миналото, човешката памет и идентичността

2. Свойствата на паметта за оценка на миналото. Понятието „носталгия"

3. Митологизирането като отношение към миналото и настоящето

4. Транзитологията и темата за носталгията по социализма в България

ВТОРА ГЛАВА

УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ И ПОКОЛЕНЧЕСКА ПАМЕТ. ВЪВЕДЕНИЕ В БЪЛГАРСКИЯ СЛУЧАЙ

1. Към въпроса за понятието „поколение/генерация"

2. Бележки от утвърдени становища на историческата и икономическата наука за българската история от 1934 до 1950 г.

3. Поколенчески спомени и митотворчество за „времето на цар Борис"

3.1. „Фашисткото време" в колективната памет на поколенията, родени на границата между XIX и XX век и в първата четвърт на двадесетото столетие

3.2. Образът на „фашисткото време" в колективната памет на „бригадирското поколение"

ТРЕТА ГЛАВА

ПРЕХОДЪТ СЛЕД 1989 ГОДИНА И НЕДОВОЛСТВОТО ОТ ПРОМЕНИТЕ

1. Основни характеристики на Прехода след 1989 година и на българския демократичен модел

1.1. Академичните версии за Прехода след 1989 година и за българската посткомунистическа демокрация

1.2. Преходът след 1989 година според българските десни демократи

2.Преходът след 1989 година и носталгията по социализма

2.1. Праволинейните носталгици

2.2. Преходът и формирането на носталгични ориентации при поколението, родено и възпитано в годините на социализма

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ОБРАЗЪТ НА СОЦИАЛИЗМА В ПАМЕТТА НА НОСТАЛГИЦИТЕ. ТИПОЛОГИЯ НА НОСТАЛГИЧНИТЕ ГРУПИ

1. Тоталитарният социализъм в историческата и в икономическата научна литература (коментар)

2. Оценката за тоталитарния социализъм от неговите отрицатели

3. „Бригадирското поколение" и възхваляването на социализма

3.1. „За всички имаше работа"

3.2. „Всичко беше евтино или без пари"

3.3. „Имаше спокойствие и сигурност. Никой не си заключваше вратите"

3.4. „Нямаше свобода, но животът беше хубав"

3.5. Русофилството на носталгиците: „Русия е нашият голям брат"

4. Социален и възрастов профил на носталгиците, родени и възпитани в годините на социализма

4.1. Носталгиците от електоралния обсег на БСП

4.2. Носталгиците, очакващи „Спасителя" да „оправи положението"

4.3. Носталгиците с провинциални нагласи към политическия процес

4.4. Носталгиците сред „националистическите" среди

ПЕТА ГЛАВА

ОБЩЕСТВЕНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ НОСТАЛГИЯТА ПО СОЦИАЛИЗМ

1. Съпротивата срещу приватизацията

2. Проблемът с корупцията

3. „На хляба мекото и на работата лекото"

4. Демографската криза в България

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ЛИТЕРАТУРА

ПРИЛОЖЕНИЕ

***

Веселин Тепавичаров е роден през 1957 г. в гр. Етрополе, Софийска област. Завършва Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски" през 1981 г. като историк-магистър и понастоящем е преподавател там в катедра „Етнология". Доктор по история (1989), доцент по етнология (2000), доктор на науките за културата (2016). Членува в редица авторитетни национални и международни академични асоциации и сдружения.

Научните му интереси са свързани с новата и съвременната българска история, с теория и история на етнологията и културната антропология, с политическата антропология. В това направление са и издадените от него монографии, студии и статии.