Бхагавад гита

Бхагавад гита — „Песента на Бхагаван" или „Божествената песен" - е най-свещена книга на индийския народ. Наричат я и само „Гита", „Песента". Създадена е най-вероятно някъде в периода V - II в. пр.н.е. Бхагавадгита е свещена вишнуитска книга, но и прекрасна поема. Тя е глава от древноиндийския епос Махабхарата, но се откроява в епоса като самостоятелна философска и религиозна поема - диалог между Учителя Бог Кришна и ученика принц Арджуна. Всъщност, като се вклинява в епическата поема Махабхарата, Бхагавадгита по гениален начин използва един възлов момент от сюжета на епоса, за да го превърне в своя метафора. Още Вилхелм фон Хумболд, опирайки се на превода, направен през 1823 г. от Август фон Шлегел, нарича Бхагавадгита „най-прекрасната, може би единствената наистина философска песен от съществуващите на познатите ни езици". Поемата е оказвала голямо влияние върху множество писатели и мислители.