Опис на документите за стопанската история на България, част 1 (1648 - 1879)

Възраждането е един от сравнително най-добре проучените периоди на българската история. В научната литература за този период са намерили място както основни въпроси от историята на възрожденската епоха (като просветното и църковно-националното движение, национално-революционните борби), така и както моменти от социално-икономическото развитие на българския народ. Основни страни или проблеми на тази тема са били разработвани назад във времето съчиненията на редица водещи български историци, в трудовете на известни татарски краеведи, изследвали най-старата история на градовете Габрово, Свищов, Котел, София, Самоков, Панагюрище и др.2, както и в няколко юбилейни сборника, съдържащи различни по своя характер статии за градовете София, Ловеч, Копривщица, Дупница, Елена и пр.3

В тези съчинения могат да се открият данни за степента на развитие на занаятчийското производство и на търговската размяна: организацията на седмичните пазари и панаири в градовете и в някои от по-малките села в българските земи; възникването на първите разпръснати и централизирани манифактури през Възраждането (главно в селищата, където се развива текстилната промишленост, производството на млечни произведения и изработването на метални изделия); първите фабрични предприятия от 30-те години на XIX в. и пр.

Засегнати са и темите за все по-засилващата се роля на чифлиците за развитието на пазарното земеделие в българските земи, за засилване на стоковото производство като цяло след Кримската война (1853-1856), както и за развитието и подобряването на транспорта и транспортните връзки по Дунав, Марица, Черно море и пр.