Рискът "демокрация"

Липсата на вяра (и доверие) е най-силният човешки комплекс. Той ни озверява. Води ни до липса на съзнание за добрите възможности. Скарва ни с хората. Омаловажава ни. Скрива ни един от друг и ни притиска в собствени клетки, от които гледаме мрачно, подозрително, неодобрително, злобно, неуважително, безлюбовно, глупаво, тъжно, тъпо.

Приемаме даденостите като някакъв хаос от невъзможност и губим смисъла на общуването, което пък е тънката червена нишка, която свързва интелектите и мислите на всички нас. Тънка, защото, ако са неискрени, се къса. Червена, защото поставя граници, които лесно се преминават и тогава, с ефекта на 25-я кадър в кинолентите, се променят измеренията на добро и лошо, приемливо и неприемливо, красиво и грозно.

Възприятието за света най-силно се влияе от политиката и любовта. И двете имат заряд и сила да ни осмислят и да ни обезсмислят. Ключът е нашето отношение и реакция към тях.

Има ли обществото общо съзнание или индивидуа-листичното скърпва някак си цялата система от действащи човешки субекти? Нашето взаимодействие или налагането е начинът законите на системата ни да са верни? Можем ли да се откажем от опита си, или поне осланяйки се на него да сменим посоката, от фрагментираност на множество eгa в общност на честни и отговорни азове? Имаме ли дързост за промяна? В "теб" ли е силата, или в "нас"? Тези въпроси задава книгата Рискът "Демокрация".

Рада Коджабашева