Долни Дунав - гранична зона на Византийския запад

В следващите страници ще се постараем да разгледаме последователно събитията, като използуваме натрупания опит на по-старите изследвания и на новите резултати, постигнати благодарение на някои новооткрити материали. Нашето изследване не си поставя за цел да изчерпи отделните въпроси и да каже последната дума по проблеми, които търпят различни тълкувания поради недостиг на изворов материал. Нашето виждане на проблемите по Долни Дунав през времето от края на X до XII в. изхожда именно от представата, която в онова време се дава за граница, условията, при които една такава територия се организира според обективните възможности и византийските концепции за административно управление. Характерна за цялото време на съществуването на Византия е гъвкавостта в прилаганите методи на управление — гъвкавост, която се налага отчасти и от самата специфика на една разнородна, многонародностна държава. Принадлежността към имперската територия се изразява по много начини, най-характерен от които е внасяне на определени фискални задължения. Сцеплението на тази територия е понятие твърде общо и условно: то се свежда понякога до чисто номинално управление с представители на централната власт, а много по-често с договореност между тази власт и „сателити" от различен произход, на които все пак се гледа като на принадлежащи към византийската общност.