Човекът и неговото бъдеще през призмата на пазара, тайните общества и енергийната икономика

Живата природа обикновено се разграничава на животинска и растителна, като и двете й форми са изключително разнообразни (но за съжаление, екологичната криза ограничава това разнообразие). От древни времена се е считало, което е записано и в Библията, че растителността е създадена, за да служи за храна главно на животните, но човекът също я използва за подобна цел. На човека, като същество, което стои на върха на животинския свят, му е предоставено и правото (от философията и от Библията), или по-скоро той сам си го доставил или присвоил, да използва за храна всички останали животински видове, като правилото е, че всяко по-нисше същество може и следва да служи за храна на по-висшите от него.

Висшата същност на човека се обуславя не от телесно-биологичната, а от духовната му същност; дори се счита, че "човекът от природата е дух". По-скоро той е супер сложно съчетание от "духо-материя" (по Фр. Шелинг). Тезата за двоичността на човека е по-разпространена, но още от Платон и Аристотел идва и идеята за неговата троичност - съчетание от тяло, дух и душа, обаче душата (обикновено) се приема като специфично проявление на духа. Духовната същност на човека се смята от почти всички автори за по-висша, наричат я "божествена искра", и се счита, че тя го свързва и сродява с Висшата Реалност, с Архитекта или Управителя на Вселената, популярно наричан Бог. Дори се смята (от религията), че Бог е създал човека по свой образ

и подобие; среща се обаче обратната теза, че човекът е "сътворил" своя Абсолют.