Среднощно слънце

В селце далеч в северна Норвегия, където незалязващото слънце е способно да те докара до лудост, от автобуса слиза мъж. Представя се като Юлф и търси място, където да се скрие от най-влиятелния наркобос в Осло, известен като Рибаря. Доскоро Юлф е работел за Рибаря - бил е силов събирач на дългове, изпълнявал е дори мокри поръчки, но след издънка е изпаднал в немилост. И Рибаря изпраща наемниците си по петите му да го очистят. Попадайки в селцето Косюн, Юлф открива перфектното скривалище. Или поне така се надява.

Местните жители, консервативни християни, приемат Юлф, а тъжната, красива клисарка и малкият й син му помагат и му носят храна. Тяхната компания пробужда у доскорошния престъпник нещо, което той мисли за отдавна умряло.

Но инфарктното очакване на неизбежното кръвопролитие и среднощното слънце, увиснало от небето като немигащо, всевиждащо око, неумолимо го навеждат на дълбоки съмнения дали спасението е изобщо възможно, или просто надеждата е изкусна измамница.

„В тази внушително написана история за лично падение, отчаяние и изкупление един отчаян мъж попада сред дивата северна пустош и лутайки се, намира себе си."

Ню Йорк Таймс Бук Ревю