Демографският срив в България и възможности за усъвършенстване на демографската политика

УВОД

Човешките ресурси са главната производителна сила на едно съвременно общество, неговият "човешки капитал". Освен социално, човекът е и биологично същество. Извън биологичното е невъзможно съществуването и развитието на социалното, но само то е недостатъчно. Пример за това е разликата в стандарта на развитите индустриални страни и типичните развиващи се страни, често богати количествено на човешки ресурси, както и на природни, но със задълбочаващо се изоставане в сравнение с първата група в икономическо отношение и жизнено равнище.

В последно време и в България множество публикации от най-различно естество в една или друга степен третират тези въпроси. Повечето от тях обаче са посветени на отделни по-частни проблеми (демографски и социални), а други имат основно публицистичен характер. Липсват достатъчно по-комплексни разработки, с по-добро и задълбочено познаване както на демографските данни, така и на реалните възможности за икономическо (и друго) въздействие, за формулиране на по-ясни цели и обогатяване на инструментариума за постигането им. От друга страна, натрупаните в тях изводи и предложения, както и повдигнатите въпроси, са ценна основа за по-нататъшни изследвания.

Предмет на разглеждане в настоящата разработка са възможностите за предимно икономическо въздействие върху възпроизводството на човешките ресурси на България като цяло, а не на отделна група (напр. деца от проблемни семейства или даровити деца, или такива с увреждания, от етническите малцинства и т. н.). Доколкото целта е съчетаване на количественото и качественото възпроизводство на бъдеща работна сила, в центъра са проблемите на първите две деца в семейството, като цифра, най-близка до простото възпроизводство (възстановителната плодовитост) и реална цел за България и всички съвременни европейски страни в средносрочен период (20-25 г.).