Така ми харесва

Джорджия определено знае коя е и какво иска от живота - или поне така си мисли: интелигентна, рационална и убедена, че държи всичко под контрол. Тя е човек, към който мнозина се обръщат за съвет и помощ. И най-вече членовете на ексцентричното и семейство - баща, който класифицира четивата си на "спешни", "скучни" и "ДНС" ("дразнещи, но си струва"); брат, който възпитава двете си деца в "позитивна зрялост"; мащеха, която знае всевъзможни алтернативни лекове против стрес; и, разбира се, по-малката сестра Елън - вече на двайсет и седем, но с подчертано тийнейджърски дух, която оставя след себе си фасове, смачкани дрехи и объркани гаджета. Добре че Джорджия си има Стийвън – непоклатимо уравновесен, надеждна подкрепа и сигурна противоположност на хаоса и екстравагантността, които са запазена марка на семейството ". Тя може да се справи с всички проблеми, щом Стийвън е наблизо. Но се появява странен непознат мъж, който нахълтва в живота и и обръща монотонния ход на дните и...

Този мъж доказва, че може би тя не е жената, за която се мисли.