Приключението 12+3

Уважаеми читатели,

Ако не ми звучеше твърде кухненски метафората „кухнята на предаването „12 + 3", щях да кажа, че книгата, която държите в ръцете си, ще ви заведе тъкмо там. Ще разберете какви съставки и в каква пропорция са необходими за едно тричасово радиопредаване. И че те, разбира се, не са достатъчни - трябва и много любов към занаята, както твърди всеки уважаващ се шеф готвач. Впрочем метафората с кухнята, освен че е банална, май не е и много подходяща, защото главните герои на тази книга са не толкова готвачи, колкото акушери на предаването. След 30 години ще усетите тяхната заразителна радост от раждането му и ще проследите изпитанията, през които е трябвало да преминат, за да може това ново (във всяко отношение) ефирно бебе на БНР да се появи на бял свят. И които съвсем не свършват с рождения му ден на 4 януари 1989 г. Но „акушери" не звучи ли много пролетарски? Раждане, нов живот, нов човек... А ако нещо е дълбоко чуждо на „12 + 3", това е метафориката на комунистическата пропаганда със своя позагаснал през десетилетията на социализма революционен плам.

Вероятно най-точно е да кажа, че книгата ви дава неочакван шанс да се озовете зад кулисите на предаването, станало емблематично не само за БНР, а и за цялата ни медийна среда. Но пък следващите десетилетия превърнаха „задкулисие" в мръсна дума, от която трябва много да се пазиш, особено ако говориш за политика и медии. Въпреки че невинната й етимология отвежда към романтиката на театралния живот извън сцената (самият mod - спектакъл, от който зависи спектакълът на сцената), а в началото животът на „трупата" „12 + 3" носи точно такъв заряд, съставена е от професионални романтици.