Есета

Причината е в летните зеленикаво-хладни родопски вечери.

Препъвайки крака в очуканите си вехти сандали, вървях по тясната стръмна пътека, мамен от обвитото в жълти искрици прозорче.

Потопен сред въртоп от светулки, които мигайки, превръщаха мрака около телцата си в пулсиращи розови глухарчета. И всичко това преплело се с нестройната песен на щурците.

А долу, в тъмното и страшното, и стръмното бучаха басово пенливите води на Чая.

Това, мили мои, бе станът, на който се тъчеше парцаливата шарена черга на моето неотминаващо детство.Тя бе за мен вълшебното килимче, на което съм стъпил през всичките тези години от живота си.

Суважение: Антон Митрев