Но и аз

Лу Бертиняк е тринайсетгодишна, има коефициент на интелигентност 160, прескочила е два класа, учи се блестящо, колекционира думи и непрекъснато си задава въпроси, като например в каква посока се върти езикът, когато се целуваш. И все не може да си завърже маратонките. Люка е седемнайсетгодишен красавец, изоставащ с два класа, бунтар, любимец на момичетата и приятел на Лу, която нарича „Златно зрънце“. Нолуен, за по-кратко Но, е бездомна девойка, немного по-възрастна от Лу, за която момиченцето пише изложение по избрана тема. Двете се сприятеляват, Лу иска да опитоми Но, така както Малкият принц е опитомил лисицата. Лу е готова на всичко, за да помогне на Но, и се впуска в едно необичайно приключение, което не е осеяно само с рози. „Но и аз“ е завладяваща история, разказана с много чувство от името на едно още непораснало, но рано съзряло момиче, на нейния език и с нейния начин на изразяване. Разказана с лека усмивка и дълбока тъга.

Делфин дьо Виган (р. 1966) е френска писателка, авторка на седем романа, сред които: „Дни без глад”, „Хубавите момчета”, „Една декемврийска вечер”, „Но и аз”, „Подземни часове” и „Силна е нощта”, удостоени общо със седем литературни награди. Майка на две деца, спътница на известен френски литературен критик и журналист, след като упражнява различни професии, от 2007 година насам Делфин дьо Виган живее само от перото си.

За „Силна е нощта” (2011) Делфин дьо Виган получава 4 награди: Наградата на книжарниците FNAC, Наградата „Франс Телевизион”, Наградата „Рьонодо” на гимназистите и Голямата награда на читателките на сп. „Ел”. Романът е номиниран и за Наградата „Гонкур”. В продължение на година е в списъка на бестселърите.

Преведен е в повече от 20 страни. Само във Франция са продадени над половин милион екземпляра.