"На попрището жизнено в средата"

Не съм "на попрището жизнено в средата" -

назад да се обръщам - ме е страх,

че стъпките ми бързо откънтяха,

оставили по пътя само прах.

А можеше да бъде друго -

следа да има и след моя ден.

И не сега в съмнение да диря

все още дремещото в мен.

Недей ми казва,

че е много късно за всичко:

да напиша стих,

да търся детелина четирилистна

и извора, от който пих,

когато бях на двадесет години...

Не ме придумвай,

че покоят е живот -

покойт не искам.

Мъртвите почиват.