Модел на функциониране на българския театър в периода 1944-1989 година

„Модел на функциониране на българския театър в периода 1944 -1989 година" изследва театъра в периода на комунизма от т.нар. „птичи поглед". Комунистическата власт извършва тотална трансформация във всички сфери на обществения живот. В театъра стремежът е подчиняването му на комунистическата идеология и съветизацията му. Тази цел доминира репертоарните избори, новата българска драма, както и готовия спектакъл. Основните характеристики на модела на българския театър в годините на комунизма са формулирани до 1956 г. В периода между 1948 и 1956 г. се извършва подмяната на естествения репертоарен избор, манипулираното отглеждане на идеологически правилна нова българска драма, въвеждането на социалистическия реализъм и пригодената за неговите цели система на Станиславски. Това е времето, когато се извършва и разширяването на театралната мрежа, а централизацията в управлението на културата и в частност на театъра достига своя връх. Българският театър функционира в изцяло репертоарен модел.

Румяна Николова е главен асистент в сектор „Театър" на Института за изследване на изкуствата. Гост-преподавател е в НАТфИЗ „Кръстьо Сарафов", където води курсове: „Подготовка и развитие на сценичен проект", „История на руския театър", „Актьорският тренинг на XX век". Член е на редколегията на списание „Homo Ludens". Автор е на книгата „Актьорският тренинг през XX век", за която е носител на награда „Икар" 2008 на Съюза на артистите в България в категория „Критически текст".