Повече от това

Стоях напълно парализирана и онемяла пред него, неспособна да говоря, да мисля, да дишам дори. С дръзкото си признание Казимир направо проби защитния слой, в който се бях обвила и нахлу с взлом. Наслаждаваше се на уязвимостта ми.

Призовах изнемощялата си воля, за да се откъсна от невидимата хватка, в която ме беше впримчил. Напуснах банята като на сън. Опомних се едва, когато се намерих зад затворената врата на моята стая. Гърбът ми, за всеки случай, я затискаше. Смъкнах се надолу и седнах на земята. Прокарах ръце през косата си. Краищата й се усукаха около пръстите ми. Заскубах ги, без да ме е грижа за болката. Мислех само за думите на Казимир, за моите чувства и за това, че в негово присъствие не се владеех. Какво, за Бога, правеше той с мен? Губех ума си по мъж, чийто живот беше сложен и нестабилен. Ако не вземех незабавни мерки, щяхме съвсем да загазим. Не само аз имах проблеми със себе си в негово присъствие. Казимир също се люлееше като лодка насред буря, когато бях наблизо. Всичко това трябваше да спре.