В меката есен - поредица "Език свещен"

Поемата „В меката есен" (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през бо-те години на XX век, но и безжалостна нравствена равносметка, саморазголване, са-моанализ и в личностен план, и като естетико-художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С „В меката есен" Валери Петров улавя с удивителна точност и проникновеност не само мъртвото вълнение в българското общество, което предхожда социалното размразяване, но и полага фундаментално значими щрихи към портрета на Човека, изследван от него вече толкова години. В удивително леко изливаща се форма, в невероятно по поетическото си съвършенство повествование ние откриваме полифонията на реалното битие, естествения поток на живота.