Песните на моя живот

Горчиво кафе

Когато след пир полунощен самотен

на зигзаг се връщаш дома

и киска се вихър над жребий сиротен,

и плаче безлунна тъма -

побързай, побързай, на спиртника прашен

тури тенекийно джезве —

на винени пари през пристъпа страшен

свари си горчиво кафе!

Отвориш ли, тръпнейки, плика и цветен

и лъхне ли дъх мразовит,

опит от тъгата на поздрава сетен,

не гледай тъй блед и убит;

изтрий от сърце си мечтите парфюмни

за черни очи-кадифе -

под тъмната стряха на мисли безумни

свари си горчиво кафе!

А в привечер зимна безлистните клони

щом стенат с фъртуната зла

и смъртния призрак се киска с поклони

през тъмните влажни стъкла -

с коси заснежени младежкия спомен

отдай на аутодафе

и бавно на малкия спиртник поломен

свари си горчиво кафе!

Христо Смирненски