Той, Тя и споменът...

... Какво пък, може би и Верчето, съученичката му от детската градина, имаше своето право, като го оприличава на нещо и му предрича съдбата на работник! Да, може и такъв да е, но не би се срамувал. Та нали точно от тези, с грубите мазолести длани, а не от нароилите се гешефтари, измамници и пройдохи е построено всичко това, край което той минава в тия късни среднощни часове.

И другото, което сега не се вижда, но е прекрасно: наличието на много обикновени, честни хора. Нима те не са солта на земята. Онези многобройни труженици, които с труда, знанията, уменията и мечтите си я облагородяват, за да бъде тя дом за всички ни?...