Пътят на Силка

След като Червената армия освобождава Аушвиц-Биркенау, деветнайсетгодишната Сесилия-Силка Клайн вярва, че ще може да се прибере в дома си в Чехословакия. Но когато я разпитват за ролята й в лагера, дали е спяла с немците и се удивяват колко много езици говори, тя е заподозряна в колаборационизъм и е изпратена в затвор. Там й издават присъда – петнайсет години изправителен труд в лагер в Съветския съюз. Тя потегля в неизвестна посока през лятото заедно с други жени, всичките натъпкани в конски вагон, където няма достатъчно място и са принудени да се опират една в друга. Така се запознава с момиче от Полша на име Йози, което пътува с баба си. Тя е само на шестнайсет и е уплашена, не разбира защо се е озовала тук, в затвора са я разпитвали къде са братята й, но тя не знае. По пътя много от по-възрастните жени и децата умират, включително и бабата на Йози, става все по-студено, от време на време влакът спира и им подхвърлят сух хляб, който са започнали да разпределят на дажби по идея на една от жените. Силка се връща към спомените си от Аушвиц, как със сестра й Магда са били преместени в новия Биркенау и там е била забелязана от коменданта Шварцхубер по време на първата селекция. След това са били строени отново, за да бъдат повторени татуировките им, и тя забелязва, че татуиращият се заглежда в едно от момичетата пред нея. Със самата Силка той е внимателен и грижовен, а тя решава, че трябва да се сприятели с онази, която така е впечатлила татуировчика. Така започва дружбата й с Гита и още няколко момичета.

Когато пристигат в лагера Воркута, земята е заледена, въпреки че е лято, обливат ги със студена вода и брутално обръсват главите и интимните им части. Йози досега не е била измъчвана и Силка изпитва нужда да я закриля. След това новопостъпилите жени са отведени в друга постройка, където ги оглеждат старите затворници, набелязвайки коя от тях ще стане тяхна собственост. Силка страда от проклятието винаги да се откроява, макар да обяснява на Йози, че трябва да е колкото се може по-незабележима. Тя самата е избрана от затворник на име Борис, а Йози – от друг, който се казва Вадим. След това ги пращат в колиба и когато Силка и Йози влизат, останалите жени са се струпали около печката и Силка побързва да избере легла за нея и Йози. Другите се усещат и също се впускат да докопат постеля, Силка осъзнава, че макар да са си осигурили уединение в дъното на стаята, пред тях са кофите за урина и изпражнения. Също така си дава сметка, че с избора на легла вече си е създала врагове – груба на вид жена на име Елена безцеремонно бута на земята Йози, когато се опитва да се стопли до печката. Така се запознават с Наталия, рускиня, живяла в Полша, която й помага да се изправи. По-късно бригадирката им Антонина Карповна идва да ги отведе в столовата, където няма къде да седнат, нямат и прибори, с които да ядат рядката супа. На следващия ден тя ги съпровожда до мината, където по-здравите са разпределени да копаят с кирки, а по-хилавите като Силка и Йози трябва да пълнят кофи с въглища от камара и да ги прехвърлят във вагоните за транспортиране. Но тъй като не могат да носят пълни до горе кофи, са наказани да останат без почивка. Силка изпитва симпатия към някои от жените в колибата като рускинята Маргарита, която непрекъснато се тревожи за съпруга си, и Олга, която има деца, но не знае какво се е случило с тях.

Седмица след като са пристигнали грубиянката Елена, която се е самопровъзгласила за шеф в колибата, нарежда на Наталия да изхвърли кофата с изпражненията. Йози казва, че тя може да го направи, и ядосаната Елена отново я бута. Залитайки, тя посяга да се подпре и опира ръката си в печката. Силка моментално й се притичва на помощ, изкарва я навън да охлади изгарянето със сняг, а след това иска от Елена да откъсне ленти от чаршафа си за превръзката. На следващия ден показват изгарянето на бригадирката и тя праща Йози в лечебницата, като нарежда на Силка да я придружи. Там Силка попълва формуляра на руски и след това лекарката, грузинката Елена Георгиевна Калдани, е впечатлена от езиковите й познания и от бързото и разумно решение да охлади ръката на Йози веднага в снега. Тя й предлага да се обучи да помага с административната работа в лечебницата, Силка не иска да се ползва с повече привилегии от останалите, но се съгласява да пробва, докато придружава Йози за ежедневните превръзки в продължение на две седмици. Тя си спомня как е била извлечена от блока си в Аушвиц и отведена в блок №25, където е определена за отговорник – там са държали жените, които отиват в газовите камери. Шварцхубер иска да се възползва от тялото й, а тъй като всички преминаващи през блока, са обречени на смърт, няма да има свидетели.

В колибата завиждат на Силка, че ще работи на топло, ще има достъп до храна и материали, въпреки че Йози се опитва да я защити, като им обяснява, че е отказала, но лекарката е настояла. Вечерта в колибата нахлуват мъже и момчета, които се нахвърлят на избраните от тях жени. Силка знае, че е по-добре да бъде собственост на един мъж, който да я пази от другите, вместо редовно да бъде изнасилвана групово, и казва на Йози да изтърпи Вадим, да си мълчи и да не се съпротивлява. На следващия ден Йози е съкрушена и дълбоко разочарована от Силка, мислела я е за приятелка, а тя не е направила нищо да я защити. Започва да я отбягва и се сближава с Наталия. Повечето жени в колибата са благодарни на Силка, защото тя им носи допълнителна храна и използвани превръзки, които могат да добавят към облеклото си, за да се предпазят от студа. Въпреки това тя възнамерява да се откаже от предложението, когато ръката на Йози заздравява и не се налага да ходи повече за смяна на превръзките. Но вместо това Елена Георгиевна й предлага да се обучи не просто да помага с дребните неща, а за медицинска сестра – всички са впечатлени от уменията и бързината, с която схваща. Силка приема и пита дали Йози не може да поеме нейната административна работа, лекарката й казва, че още е рано, но ако тя се обучи да помага като медицинска сестра на пълно работно време, може би ще се освободи място за Йози.

Силка редовно отмъква по малко храна, включително и за бригадирката, но внимават да я крият, защото старшата бригадирка Клавдия Арсениевна прави редовни проверки. Един ден Силка е притисната от Хана, приятелката на Елена, двете са близки, защото са се сражавали в полската народна армия срещу нацистите и руснаците. Тя е разбрала от друга жена в лагера, че Силка е била в Аушвиц, и какво е правела там – че е била пачавра на немците и е надзиравала осъдените на смърт. Хана я заплашва, че ще разкаже на всички в колибата за миналото й, ако не й доставя редовно обезболяващи. Силка започва да ги краде от лечебницата с чувство за вина, че лишава нуждаещите се от тях. Идва лятото и белите нощи и на всички им е трудно заради безсънието и умората. Елена Георгиевна съветва Силка да си направи превръзка за очите, да каже това и на другите жени; че първият път е най-тежко, но има хора, които така и не свикват. През лятото обаче те могат да излизат и да се разхождат навън и това повдига духа им. С Йози отново са близки, въпреки че Силка се притеснява, че тя се привързва към Вадим. Осъзнала е, че Борис държи на нея, но тя не може да изпитва никакви чувства към поредния мъж, който я насилва. В началото на януари един ден се прибира по-рано и жените се връщат от мината развълнувани – Наталия е бременна. Когато скоро след това започват родилните й мъки, няма време да я водят в болницата, затова Силка и Олга помагат за израждането, но бебето е мъртво. Няколко дни по-късно самата Наталия изчезва и не я виждат повече. Над всички тегне заплахата да бъдат пратени в „дупката“, тясна килия само с решетки без стъкло, където човек е принуден да седи сгърчен, почти не получава храна и се облекчава на място. В болницата Силка е обичана от пациентите, уважавана от колегите си, успяла е да уреди и Йози да върши чиновническа работа. Елена Георгиевна дори я е обучила да й помага в операционната; докато са си миели ръцете, е забелязала номера на ръката на Силка. Тя няколко пъти й е казала, че ако иска, може да поговори с нея, но тя предпочита да не разкрива миналото си пред никого. Често се връща към „онова място“, както го нарича в мислите си, как е трябвало да показва жестокост и безцеремонност към жените, за да не им се нахвърлят офицерите от СС. Докато те са мръзнели полуголи, тя е била облечена в топло кожено палто. Но върховното изпитание за нея е настъпило, когато са докарали майка й и е трябвало да натовари и нея в камиона за крематориумите.

Един ден в лечебницата идва съпругата на коменданта Алексей Дамянович, чиято дъщеря Катя е паднала и е пострадала тежко. Тя е силно впечатлена от загрижеността и подхода на Силка, както и от уменията на Елена Георгиевна, и не желае друг да лекува дъщеря й. Скоро обаче Силка се забърква в неприятности – един от лекарите се отнася много нехайно към пациентите, отписва ги като безнадеждни случаи дори когато могат да бъдат спасени. А тя вместо само да запише часа на смъртта на един от тях, му прилага лечение и той оживява. На следващия ден лекарят я бесен и я уволнява. Силка не казва на жените и на Антонина Карповна, че е отстранена, а отива до лечебницата с Йози и я кара да помоли Елена Георгиевна да излезе навън. Тя обаче не се появява и Силка се връща в колибата, където Клавдия Арсениевна я заварва по средата на работния ден. Тя я кара да преобърне стаята и да каже на другите жени, че тя го е направила. Но докато по-късно застилат чаршафите, бригадирката забелязва пришит джоб към този на Йози. Измъква от там списък с имена на лекарства на руски. Силка поема вината, казва, че това всъщност е нейният чаршаф, и е пратена в дупката, където едва оцелява. Но още от Аушвиц тя знае, че е човек, който по чудо винаги остава жив.

Когато излиза, Антонина Карповна нарежда на Йози да я заведе в болницата. Там лекарят, който я е уволнил, още не е дошъл на работа и Елена Георгиевна успява да се погрижи за нея. Тя не може да я върне на работа, но й предлага друго – да отиде в родилното отделение, където завеждащ лекар е неин приятел от Грузия, доктор Петре Давитович. Силка започва работа там и си мисли, че може би възможността да работи за новия живот е шанс да изкупи вината си като ангел на смъртта в Аушвиц. Въпреки че Елена Георгиевна я е предупредила да си мълчи и да не се меси в случващото се, тя не може да сдържи възмущението си, когато отнася новородено в яслата и вижда скотските условия, при които живеят много от бебетата и децата. Отговорничките там не са сестри, хранят само здравите и оставят другите да умрат от глад и болести. Силка казва на Петре Давитович какво се случва с децата, които той толкова се старае да спаси при раждането, той отива да ги прегледа и сменя персонала в яслата. Там децата живеят с майките си до втората си година, след което ги пращат в сиропиталища. Жените работят през деня, но поне вечер могат да са с рожбите си. Скоро се оказва, че самата Йози е бременна, когато го казва на Вадим, той побеснява, заявява, че не иска никакво бебе и че няма как да е сигурен, че е негово. Тя го прогонва, Силка иска да я настани в родилното, за да е защитена там, но още е рано да я приемат. Една нощ тя се събужда и вижда, че леглото на приятелката й е празно. Намират я навън да лежи в безсъзнание гола в снега. Въпреки това успява да роди здраво бебе, което кръщава Натя Силка. Жените в колибата са развълнувани, захващат се да шият дрешки за бебето – Олга, която е била шивачка, ги е научила и да бродират. Силка им носи вести за Йози и бебето и никой не смее да си мисли какво ще стане, като дойде време да се разделят.

Силка понася с отвращение посещенията на Борис, но все по-често се улавя да си мисли за мъж, който работи в администрацията като пратеник. Запленена е от топлите му кафяви очи и замислената усмивка, понякога го вижда да пуши цигара навън и да затваря очи от удоволствие. След като е лежала в дупката, той я придружава до колибата й и така научава, че е от Чехословакия и се казва Александр. Времето минава, сменят се сезоните и лятото носи временна разтуха, но избухва епидемия от тиф. Тогава Петре се обръща към нея, говорили са с останалите лекари и понеже знаят, че е лежала в друг затвор, си мислят, че може да има имунитет, което я прави подходяща за отделението на тифозните. Това връща Силка към Аушвиц, където собствената й сестра Магда е умряла от тиф. Тя започва работа, реално не лекуват пациентите, сестрите се грижат да ги охлаждат, защото ако треската премине, имат шанс са оцелеят. Един ден Елена Георгиевна се появява в отделението и й казва, че може да се върне при нея, защото уволнилият я лекар е бил преместен, след като са видели колко негови пациенти умират заради небрежното му отношение. Силка се захваща за работа, помага при операциите и се учи бързо. Когато веднъж отива за медикаменти, заварва там един от по-дружелюбните лекари, притиснат с нож от затворник – той иска да получи редовната си дажба от лекарства. Мъжът заплашва и Силка, че ще пострада, ако не си мълчи, а тя осъзнава, че явно това е мрежата, през която Хана вече си намира обезболяващи, макар често да я предупреждава, че може отново да й дотрябва и ако не прави каквото иска, ще я издаде.

Не след дълго същият този мъж издъхва в ръцете на Силка след нападение с нож и в очите му тя прочита разкаяние и му прощава, защото мястото го е направило такъв. Тогава Елена Георгиевна отново й казва, че могат да поговорят и че ще намери празна стая, където да останат насаме. Силка споделя, че е била три години в Аушвиц, че сега е във Воркута, защото е спяла с враговете, а лекарката я убеждава, че те са я изнасилвали – тя може да не се е съпротивлявала, но не го е правела по своя воля. Тя не казва останалото на Елена, която я уверява, че за нея тя е силен човек, че още в началото е почувствала, че е борец. След известно време лекарката предлага на Силка да започне работа като медицинска сестра в линейката, където тя е придружена от санитаря Павел и шофьора Кирил, който първоначално никак не е убеден, че ще им е от полза. Но тя си спечелва доверието на всички, защото реагира бързо и вещо, справя се с тежки ситуации и спасява много хора. При една експлозия в мината обаче тя влиза, преди мястото да е обявено за безопасно, част от хората са извадени, но когато тя и Павел поемат към асансьора, става срутване и Павел умира, а тя вини себе си за смъртта му.

Затворниците от Воркута следват примера на другите лагери от Гулаг и организират стачка с искане за по-добри условия на работа и живот. Първоначално надзирателите я толерират, но когато те нападат затвора със строг режим, бунтът е потушен с жестокост и кръвопролития. В болницата е докарана тежко ранената Хана, която най-после се помирява със Силка и тя тъгува след смъртта й, защото макар да я е изнудвала, е била смела и безкомпромисна. Един ден с линейката са повикани в дома на коменданта, където Катя е с остри стомашни болки. Силка се погрижва за нея и я откарват в болницата, където Елена Грегориевна я оперира от апандисит. След това майката казва на Силка, че ще запомни добрината й и иска да й направи услуга, да използва властта и влиянието на съпруга си, за да я измъкне от лагера. Но Силка поисква свободата на Йози и Натя и комендантската съпруга удържа на обещанието си – Силка се сбогува с тях и те заминават за Москва, където ще се настанят при приятелка на семейството на коменданта. Силка се е преместила да живее в общежитието на сестрите, защото Борис е бил освободен и другите жени са чули как мъжете се канят да й се изреждат. Дотогава тя е отказвала това предложение, защото е искала да остане с приятелките си в колибата. Един ден тя се престрашава да отиде при тях и да им разкаже за Аушвиц, но противно на очакванията й те не я осъждат, а я разбират и й съчувстват. Тя обаче се пречупва, когато са повикани при административната сграда и там вижда кръв по снега – за неин ужас се оказва, че Александр е брутално пребит. Кръвта по снега я връща в Аушвиц, където други концлагеристки са й казали, че и нейните ръце са изцапани с кръв. В болницата тя се грижи за Александр, надзирателите решават, че той е мъртъв, защото персоналът е смятал, че няма да изкара първата нощ, но благодарение на Силка и Елена Георгиевна той оцелява. Кирил обаче забелязва, че тя непрекъснато е около този пациент, той ревнува, защото е влюбен в нея, и една нощ Александр отново е жестоко пребит в болницата, вероятно издаден от Кирил. Той оживява и го скриват зад параван, като подменят данните му с тези на мъртъв пациент. Александр прекарва много време със Силка и й се обяснява в любов, признава й, че е бил пребит, защото е изнасял информация от лагера.

Скоро след това обаче тя е повикана в администрацията и получава плик с пари и билет за влак – освобождават я, но няма право да се сбогува с никого. Тя отива на гарата, където изпуска влака, пренощува в града на открито, а на следващия ден се връща за влака към Москва и на вратата засича Александр. В епилога тя се среща с Гита, която е омъжена за Лали и вече живее в Австралия. Силка е с Александр, щастието и на двете е помрачено единствено от факта, че нямат деца, но са свободни жени, преминали през ада.