Сянката на сърцето

Поезията на Николета притежава нещо, с което малцина съвременни автори могат да се похвалят. Има сърце, без това да лишава от - качеството на думите. Има междуредия от мисли и подтекст, без да употребява сложти и неразбираеми метафори. И смелостта да говори за любовта до смърт и за смъртта като любов към ближния. Без непременно да плаши читателя.

Впрочем тези стихове привличат. С усещането за надежда въпреки всичко и отвъд загубеното.

Николай Владимиров

Това, което усеща сърцето с чувство на радост, любов и усмивка, благодарност и жажда, и сенките, които го скриват от болка, мъка, тъга и сълзи, са изживяни и изказани негласно в стиховете, които извират от душата на човека изпълнен с чувства и остават скрити, само за тези, които нямат сетивата да усещат и не разбират колко много може един човек да обича и показва любовта си към другите. Всеки ще има възможността да разбере и открие, може би себе си и за себе си в тях. Четейки стиховете, може да се стигне до сърцето и душата на всеки и всеки да усети, чрез тях сенките, в които са се скривали някога и те. Колко силни чувства и страсти, се крият в тези редове, може да открие, само този, който ги е изпитал, а тук ясно се усеща това, което сърцето крие. И щастие и болка вървят редом със "загуба" на много хора. Тези, които са останали физически и духовно, могат да намерят себе си по начин, който не са и предполагали.

Ваня Динкова