Къщата с белите фенери и нейните тайни странджански приказки

Тази книга е моята почти сбъдната веранда, обърнала очи към света на гората. С тежки бели рердета от лен и десетки пъстроцветни фенери.

Завалени привечер, отвъд шепота на ветровете и воя на чакалите, а фенерите светят, увиснали по парапетите, белите им свещи горят до утрото и всяка заран посрещат новите горски светове!

Там едно момиче седи върху пъстри възглавнички, изтъкани отдавна от сръчни ръце...

Момичето пали фенерите световно дълго, защото са много, и щрака в силуетите им с десетте си пръста на стара пишеща машина, платена някога с първата й заплата.

Къщата на белите звезди! Където имах всичко освен безлунни нощи с разстелено пред верандата море -вълнуващо до синьо, с отблясъци на златни водорасли...

С хиляди искрящи фенери, които са запалени от момичето, за да светят на лодкарите...