Писания

Живял на земята човек, мъж с велика сила на духа, на име Симеон. Той дълго се молил с неудържим плач "Помилуй ме", но Бог не го чувал.

Минали много месеци в такава молитва и силите на душата му се изтощили, той се отчаял и възкликнал: "Ти си неумолим!" И когато при тези думи в неговата изнемогнала от отчаяние душа се сломило още нещо, той изведнъж видял живия Христос; огън изпълнил сърцето и цялото му тяло с такава сила, че ако видението продължило още миг, той щял да умре. След това вече никога не могъл да забрави неизразимо кроткия, безпределно любящия, радостния, изпълнения с непостижим мир поглед на Христос, и през последвалите дълги години на своя живот неуморно свидетелствал, че Бог е любов, любов безмерна, непостижима.

За него, за този свидетел на Божествената любов, ни предстои да разкажем.