Свещеният град Перперикон

...Той се впусна от Хемус и като прекоси Еврос (Марица - б.а.), за кратко време си подчини обширна земя и си присъедини много градове без никакъв труд. Жителите, които бяха българи, преминаваха от страната на съплеменниците си и се отърваваха от ярема на чуждоезичните. А крепостите, оставени само с ромейска охрана, която не бе достатъчна да окаже съпротива при тези обстоятелства, бяха лесно достъпни за българите. Едни бяха изпаднали в страх и предаваха крепостите, като получаваха свободата да си отидат по домовете, други бягаха и ги оставяха без защитници поради внезапното нападение, понеже не можеха да измислят веднага нещо полезно, трети, естсетвено прекомерен крок за пазене. Веднага бяха завзети Стенимахос (Асеновата крепост до Асеновград), Перущица, Кричим, Цепина и всичко в Ахридос освен Мнеакос, който единствет бе запазен от ромеите. Подчиниха се на българите и Устра, Перперикон, Кривус и разположения край Адрианопол град, наречен Ефраим...

Из "История" на Георги Акрополит за българо-византийската война през 1254-1255 г.