Жилищната архитектура в България ХVІІ - ХVІІІ в.

Книгата допринася за възвръщането на интереса към архитектурата на прехода между Късното Средновековие и Новото време в България. Написан е от позициите на съвременното архитектурознание в опит за по-обективно съпоставяне на архитектурните явления и процеси в контекста на Европейския югоизток от Античността до Новото време и по-задълбочена интерпретация на архитектурните явления от епохата. Отдавайки значимото на безценните проучвания и исторически трудове, които го предшестват, изследването доразвива съществуващите тези за традиционното изкуство и архитектура на Средиземноморския културен кръг.

Изданието би заинтересувало всички, които се вълнуват от опазването и популяризирането на културното наследство и съвременното му използване и интерпретиране.

***

Миряна Йорданова преподава устройствено планиране в програма „Архитектура“ на Департамент „Архитектура“, Магистърски факултет, Нов български университет. Завършва архитектура в УАСГ (1974), доктор на НБУ (2014). Специализира в Централноевропейския университет в Прага, Чехословакия – програма „История и философия на изкуството и архитектурата“ (1992) и в Будапеща, Унгария – Културно наследство и интеграция на мултикултурните градове 1700-1989 (1998, 1999), в Института по теория и история на архитектурата и градоустройството, ЕТХ, Цюрих. Швейцария – „Културното наследство на модернизма“.