Константин Леонтиев и Балканите

Монографията разглежда политическата идеология и историософия на Константин Леонтиев (1831-1891), който е една от най-ярките и оригинални фигури в руския литературен и обществен живот през XIX век. Съдбата и творчеството му са тясно свързани с балканските провинции на Османската империя, където е консул от 1863 до 1874 г. В България той е известен главно с „антибългарската" си позиция по църковния въпрос, но литературното му наследство е много по-богато и разнообразно. Неговата теория за зараждането, разцвета и упадъка на културите и цивилизациите е особено актуална в днешната преходна епоха на драматични политически сътресения и трансформации, която може да бъде определена като Ново Средновековие.

***

Юлия Златкова е главен асистент в Институт за балканистика с Център по тракология при БАН. Изследователските й интереси са в областта на културната и религиозната история, руската религиозна философия и политическа идеология. Автор е на студии и статии за раннохристиянско монашество, църковна история, руска дипломация и политика на Балканите.