В Лондон... и разни истории

Българите в чужбина... Много от тях няма да се върнат в родината, устроили са живота си в новата страна, получили са образование и престижна работа, променили са дори манталитета си, а ние - останалите, все се нядяваме, че носталгията по татковината, спомените от детството и младостта в определен момент ще надделеят и те ще "хванат" обратния полет. В самолетите, излитащи и пристигащи на нашите летища, колко много родители, повечето беловласи, отиват да гостуват на децата си, да прегърнат внуците си и занесат нашенски армагани или подтиснат мъката си от раздялата и разстоянията. Може би някой ще разпознае себе си в споделеното от мен...

Разказите се появиха спонтанно. Те са провокирани от вечните теми за любовта и омразата, старостта и взаимоотношенията между хората. Надявам се, че ще предизвикат размисъл и желание да бъдем по-добри.