Етиката на жестокостта

Когато през 2010 г. получих покана от Центъра за хуманитарни науки в Лихайския университет да се включа в цикъл от лекции за ексцеса, моят отговор бе ентусиазиран: винаги са ме привличали ексцесивните книги, ексцесивните автори, прекомерността във всичките й форми - литературни и биографични. Няколко дни по-късно - реших, че конкретната тема на моята кратка беседа ще бъдат жестокостта, една от най-често срещаните форми на ексцес в изкуството, и разкрепостеният секс, с който жестокостта често е свързана. И нямаше нужда да разсъждавам дълго, за да реша, че ще се съсредоточа най-вече върху етиката на жестокостта на пръв поглед оксиморон, чиито очертания се разкриват като съвършено съвместими, когато темата се разгледа по-задълбочено, което ще се опитам да направя в тази книга. Навярно привличането, което изпитвам към жестокостта и ексцеса в изкуството, отчасти се дължи на факта, че съм испански писател и жестоката репрезентация е важна част от моя визуален и литературен репертоар.

Хосе Овехеро