Македония. Болка и съдба

Заливащите Княжеството, и то с нарастваща сила, вълни на възмущение от зверствата над македонците, разпалват чувствата на привързаност и дълг към родния край, тлеещи в младия, току що сложил офицерските пагони Тодор Саев. От най-крехка възраст той е свидетел на безпросветния мрак и безправие в Македония, така че тревожните вести, които прехвърлят границата и отекват в България, възвръщат мрачните му спомени от миналото.

Отстоявайки националният характер на македонското освободително движение Тодор Саев се оказва идейно свързан с Върховния Комитет на ВМОРО. Неговите патриотични подбуди определят ориентацията му в подкрепа на „върховистите", непрекъснато обвинявани от техните опоненти от Вътрешната македонска организация в краен национализъм и в отстояването на дворцови интереси.