Забрави и живей

От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме...

(Поеми си дъх)

- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме..

- Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат книга с приказки в затвора, но ако поискам снимки с голи жени, ще си помислят, че съм се побъркал.. - смееше се с глас Петър.

- Що бе, бате? Човешко е...

(Приказката)

Камен я прегърна.

- Нямаш никаква вина - прошепна той и я целуна

Алма тихо подсмърчаше.

- Никаква, никаква... - повтаряше той.

Тя се отпусна в прегръдката му. Усещаше топлината, която той излъчваше и която постепенно я обгръщаше. Отпускаше се и забравяше. Искаше да забрави и той й помагаше.

(Забрави и живей)