„Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая на нежността и да я превърне в свой дом, ако е вярвал, че тъгата превръща дните ни в сила да преодолеем унижението – то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката „Паралелни вселени“ на Мая Иванова“, казва за книгата писателката Здравка Евтимова и добавя: „Поетът трябва да е бил или много щастлив, или много самотен, за да бъде в състояние да вложи в толкова обикновени, всекидневни думи богатство от багри, нюанси, дълбочина и тъга... Стоях очарована пред тази лавина от мощ и истина.“

Мая Иванова е родена в София, където завършва медицина. Пише поезия и проза. Понастоящем работи като лекар – психиатър в Испания.

ПОСМЪРТНА РЕЧ НА ЕДИН ОРАТОР

Във мраморния град,

където някога живеех,

изнасях речи пред тълпата.

И слушаха мъжете ни

как призовавах към война със Спарта.

От копия по-остри

забиваха се думите в сърцата им.

Аз възхвалявах смели пълководци,

а щитове душите им не бяха.

Сега мълча, тежи ми саркофагът,