Биография на моите филми

Всеки, който има и най-малко понятие от българско кино, знае кой е Георги Дюлгеров. С онези определения, към които той се отнася скептично - класик, легенда, доайен, маестро... От солидното му творчество "Авантаж" ("С този филм българското кино престана да ходи по къси панталонки!" Лариса Шепитко) и "Мера според мера" се открояват в своята значимост за развитието на киноезика, но в "Биография на моите филми" се разказва за всичките му филми подред. За дипломния в СССР "Бъчварят" и дебюта "Изпит" (парадоксално и двата по един и същ разказ на Хайтов); за новаторските "И Фойдс денят" и "Трампа"; за нереализираните проекти "Да отвориш рана" и "Съединението"; за експериментите "Гардеробът" и "Акатамус"; за нестандартните документални портрети "За Нешка Робева и нейните момичета" и "За момичетата и тяхната Нешка Робева" за сбогуването с миналото в "Лагерът". И това е само първата част, която приключва с периода на социализма - дай боже Дюлгеров да напише и втората, след 1991, в която има не по-малко интресни истории, произведения и събития за разказване.

Филмите на Дюлгеров ни откриват истини за самите нас чрез съдбите на други хора, за народопсихологията, за сломените души, за въздигането и пораженията, за копнежите, мечтите, болката и пропилените чувства, за времето, социално и лично - и още много други неща.