Разум и възвишеност

И на Димитър Аврамов се падна да живее в едно неразумно, даже трагично време. Но и в годините на най-страшната стагнация той съумя да защити духовните насоки на живота, който е зареден със смисъл, доколкото е пронизан от разум и възвишеност. В прекрасните си изследвания за естетиката на модерното изкуство, за Бодлер, за творчеството на Майстора, за това, което е темата на книгата му "Летопис на едно драматично десетилетие", във всичко, излязло изпод перото му на художествен и литературен изследовател, има разум и възвишеност. И тук става дума за един разум с европейски мащаби, култивиран от напрегнатия и траен контакт с плодовете на европейската и световната култура. За разум, усвоил мъчните уроци на критическия хуманизъм и традицията, на съзидателността и новаторството, които са в основата на свободата и духа. С този разум Аврамов ще отстоява през целия си живот естетическите ценности и нравствените добродетели, които са винаги в разрез с "царството на необходимостта". А с възвишеността на неспокойния си дух, създавайки своите студии и книги, Димитър Аврамов потвърди на свой ред думите на Йосиф Бродски, според които "Ако изкуството учи хората на нещо, то е да станат като изкуството не като другите хора".