Седмокнижие за средновековната история на България (ІV - ХV век), книга 3 - Българи и другоземци от средновековното време

„Седмокнижието" включва студии и статии, които с документирана плътност представят мястото на средновековна България в европейското семейство на народите. Изследванията са напълно обективни и лишени от патоса на псевдопатриотизма, поради което с право са получили достойна оценка от редица съвременни представители на световната медиевистика.

СЪДЪРЖАНИЕ

Размисли върху личностната история на Българското и Европейското средновековие (VII - XV в.)

Хан Аспарух (665 - 701) - основателят на Дунавска България

Ханът кесар Тервел (701 - 721) в светлината на изворите

Животопис за императора на франките Карл Велики (742 - 814)

Кавхан Исбул в сянката на хановете

Великият, честният и благоверният княз Борис I - Михаил (852 - 889; 907)

Цариградският патриарх Фотий (858 - 867; 877 - 886) и неговата роля за покръстването и християнизацията на българите

Папа Йоан VIII (872 - 882) и българският църковен въпрос

Векът на цар Симеон Велики (893 - 927)

Свети Иван Рилски ( 946 г.) - „Велико светило за целия свят"

Салек Българина, приближен на папа Йоан XII (955 - 964)

Норвежкият конунг Харалд Хардради (1016 - 1066) - Bolgara brennir

Нестор - предводителят на българите от Подунавието през 1074 г.

Белятовският българин павликянин Травъл и въстанието в Тракия през 1084- 1088 г.

Византийският император Мануил I Комнин (1143 - 1180) в светлината на нови извори

Германският император Фридрих I Барбароса (1152 - 1190) в българските земи през 1189- 1190 г.

Цар Калоян (1197 - 1207) и неговите деяния в българската книжнина от XIII-XVIII в.

Латинският цариградски император Балдуин II (1228 - 1261) и Българското царство в светлината на сфрагистиката и на писмените извори

Цар Иван Асен II (1218 - 1241) - изследвания и извори за царуването му

Никейският император Теодор II Ласкарис (1254 - 1258)

Роджър Бейкън (1220 - 1292) за България и българите

Баварският херцог Ото III (1290 - 1312), борбата му за унгарския трон и неговите премеждия в Българското царство, Трансилвания и Галичкото княжество през 1307 - 1308 г.

Сръбкинята Анна-Неда (1277 - 1346) - imperatrix Bulgariae

Момчил юнак (t 1345 г.) в светлината на един нов исторически извор

Райко, братанец на Момчил юнак, кефалия на крепостите Търлис и Броди в Сярска област през XIV в.

Деспот Добротица (1360 - 1385) - мизиецът, чието име носи областта Добруджа

Историята и нейният смисъл в творчеството на Патриарх Евтимий Търновски (1375- 1393)

Никола Българина - учител по славянска писменост в Дубровник в края на XIV в.

Крал и император Сигизмунд I Люксембургски (1387 - 1437) и българите

За фРОУЖИИА ЦАРА - последния носител на българската царска корона от династията на Асеневци

Немският хуманист Николай Кузански (1401 - 1464), идеята за християнско- мюсюлманско помирение и събитията в България през 1454 г.

Използвани съкращения

***

Акад. Васил Гюзелев (род. 1936 г.) близо шест десетилетия от своя съзнателен живот е посветил на изследването на историята на средновековна България. Голяма част от неговите публикации са плод на самостоятелно проучване на епиграфски паметници, старобългарски ръкописи и архивни документи в България (Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий", Рилския и Бачковския манастир, ръкописната сбирка на БАН) и чужбина (Барселона, Будапеща, Венеция, Виена, Генуа, Грац, Дубровник, Залцбург, Милано, Москва, Мюнхен, Рим - Ватиканския архив и библиотека, Флоренция и др.).

Интересът му е насочен към отделни периоди, събития и личности от средновековната история на България и Европа, към политическите, стопанските и културните връзки между Византия и България и нейните взаимоотношения с европейския средновековен свят. В немалко статии акад. Гюзелев разглежда развитието на българската медиевистика от нейните корени до нашето съвремие.

Акад. Иван Дуйчев (1907-1986): „Познавам вече около три десетилетия колегата Васил Гюзелев - от първите години на неговото следване в Университета, и внимателно съм следил всички негови прояви на научното поприще и оформянето му като научен работник в областта на историческата наука. През тези години той се прояви като упорит и усърден изследвач и в резултат на това обнародва вече няколко десетки книги, отделни статии и бележки на български и отчасти на чужди езици" (1983 г.).

Проф. Джео Пистарино (1917-2008), Италия: „Подир смъртта на академик Иван Дуйчев (24 април 1986 г.) може с право да се смята, че Васил Гюзелев е най-големият български учен - изследвач на Средновековието" (1988 г.).

Проф. Петер Шрайнер (род. 1940 г.), Германия: „В своята дълга университетска и научна кариера Васил Гюзелев винаги се е чувствал задължен на своята родина България и на нейната средновековна история" (2001 г.).

Проф. Йоханес Кодер(род. 1942 г.), Австрия: „Проучването на цялостните взаимоотношения с Византия и средновековния свят, със Средиземноморието и континентална Европа, фокусирано върху оста България - изявява геополитическото историческо виждане на Васил Гюзелев. Със своите множество публикации той допринася за формиране на югоизточноевропейското историческо минало" (2006 г.).