Моят Вагнер със Софийската опера, или хроника на едно приключение

Андреа Мерли, "L`Орега", Италия. Един абсолютно разбираем Вагнер. Най-после легендата се съчетава с приключението и приказката...

Александър Матусевич, Belcanto.ru. Първия български „Пръстен" - необикновено привлекателен и близък до съвършенството... С този грандиозен акт България в лицето на Софийската опера застана редом до водещите Вагнерови центрове по света, добавяйки в славната корона на трупата с превъзходно реноме още един, може би най-големия диамант.

Дитмар Полачек, „Opernwelt", Германия. Това беше най-добрият „Тристан", който изобщо съм гледал през живота си, а аз съм го слушал и в Байройт, и във Виена, и в Мюнхен. Невероятно!

Клаус Биланд, "Der neue Merker", Виена. Днешният „Тристан" е една от най-добрите продукции на последните 10 години. Необичайно и нещо ново бе началото. Този форшпан, изграден на езика на киното и пластиката, бе учудващ. Не съм виждал подобно въвеждане в сюжета на най-важните моменти, които създават представата за предисторията, отлична режисьорска идея!

Щефан Маус, „Das Opernglas", Хановер. Разтърсваща е идеята пепелта на Титурел да се разсипва на тънка струйка през пръстите на краля на Граала при думите му: „Татко мой! Най-благословен измежду героите!"... Режисурата драматургично функционира много добре, тъй като тя винаги предоставя на музиката нейното предимство и единствено много умно я коментира.

Игор Корябин, Belcanto.ru, Москва. ...Представлението в пещерата Магура „Богове, великани, джуджета, валкюри" беше феноменално! Необичайно! Потресаващо!

Марина Черкашина-Губаренко, „Музика", Украйна. Оперен театър, в репертоара на който е включена тетралогията „Пръстенът на нибелунга", „Тристан и Изолда", „Парсифал", с това заявява, че е колектив с най-голям художествен потенциал... Софийската опера нямаше да открие пред европейското общество своя Вагнер, ако не я оглавяваше академик Пламен Карталов - режисьор, педагог, учен, виден организатор на театралното дело.

Джон Алисън, „Опера", Лондон. Новоизгряващата репутация на българската столица като „Байройт на Балканите" - основана на новата традиция на ежегодни летни изпълнения на Вагнер в Софийската опера - е още по-забележителна, като се има предвид досегашното отсъствие на солидна Вагнерова традиция в целия този регион на Европа. Един човек превръща в своя мисия желанието да промени това - Пламен Карталов, директор на Софийската опера, който с визия и упорит труд поставя „Пръстенът на нибелунга", „Тристан и Изолда" и „Парсифал".

Соня Рув-Увалиева, Лондон. „Рейнско злато" в ръцете на режисьора проф. Пламен Карталов ни извежда от XIX направо в XXI век! Постановката е новаторска!