Зигфрид

Историческият дискурс преминава във философски анализ. През Шопенхауер, Вагнер и Ницше писателят Рудолф Хертер търси водещата нишка към загадката Хитлер. Краят на романа буди противоречиви трактовки. След дълги и сложни за читателската аудитория рефлексии върху взаимозависимости от историческо и философско естество Хертер отнася отговора на въпроса кои фактори са мотивирали формирането на феномена Хитлер заедно със себе си в гроба. Записът, който приятелката на Рудолф Хертер неколкократно прослушва, за да разбере какво в крайна сметка е документирал диктофонът като последна мисловна рефлексия на Хертер, преди да издъхне, не дава ясен и категоричен отговор (както, разбира се, и романът). Последните записани думи "Той е тук" читателят вече е срещал в хода на фабулата. Улрих Фалк разказва на Хертер как веднъж Хитлер, сънувайки кошмар, извиква насън "Той е тук". Също както тогава за Улрих Фалк остава загадка кой точно посещава Хитлер в сънищата му и в края на рамковото действие на романа могат да се правят само догадки кого е видял Хертер в предсмъртния си миг. Това не е случайно. Познавачите на прозата на Мюлиш ще открият в този край естествена закономерност. Неговата фикция, представена като действително съществуващи факти и вплетена в сложна историко-философска линия, в крайна сметка напомня за същността си, а именно, че е експеримент на въображението, конструирал вероятна екстремна ситуация за исторически съществували личности. Така както Мария не може да разбере кого точно е видял Хертер, преди да издъхне, така също и читателят няма да узнае какво точно е посланието на фабулата.

Експериментът остава незавършен, краят на романа — отворен.

Експериментът с читателя обаче, който предприема Мюлиш, постига своята цел, а именно — да подложи на проверка историческото ни съзнание и компетентност, да ни накара да се замислим докъде ние самите бихме могли да следваме философско-историческите измерения на тази фиктивна реалност.