Османският елит и благотворителността в центъра на провинция Румелия: имаретът на Софу Мехмед Паша при Черната джамия в София ХV

Д-р Паулина Андонова е родена през 1984 г. и е завършила История в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Защитила е дисертация на тема „Аскери чифлиците в българското пространство. Софийската каза през ХVІ – началото на ХІХ в.“ (2013). Специализирала в Турция и Австрия. Работила е в отдел „Ориенталски сбирки“ към Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и е автор на няколко студии и статии, посветени на вакъфа на Софу Мехмед паша, както и на аграрните отношения в българските земи. Научните ? интереси са в сферата на градската и аграрната икономика, социално-икономическите отношения, културните взаимодействия и миграции на Балканите в периода между XV и първата половина на XIX век.

Монографията се фокусира върху предисторията на църквата „Св. Седмочисленици“ в София. Периодът преди 1903 г., когато сградата на известната Черна джамия е преустроена в днешния християнски религиозен храм, е интересен, заради факта, че около джамията е съществувал комплекс от благотворителни институции – медресе (училище), обществена кухня, баня, кервансарай и приют за крайно нуждаещи се. Това е първото цялостно изследване върху имарета в София, дело на великия османски архитект Мимар Синан и построен със средствата на Румелийския бейлербей и везир Софу Мехмед паша, което е базирано на разнообразни източници, сред които непубликувани до момента османотурски архивни документи. Представени са в еднаква степен ролята на комплекса в урбанизирането и разрастването на града в контекста на водената от империята политика за утвърждаване на османската власт и изграждането на София като център на европейската провинция Румелия, връзката със социално-икономическото развитие на Балканите на обектите, осигуряващи издръжката на фондацията, дейността и бенефициентите на благотворителните институции и тяхното състояние в условията на променящата се политическа и военна обстановка в региона около София от момента на изграждането на кюллието през 1548 г. до късния XIX век, когато фондацията (вакъф) преминава под контрола на Министерството на вакъфите (1871 г.), а сградите функционират като склад за боеприпаси.