Банкет в Блитва. Книга трета

ЗА ПОВЕЧЕТО ХОРА хоризонтът стига дотам, докъдето могат да видят. Светът на Балканите тъкмо днес е пълен с много нови възможности за поглед надалеко. Някои имат очи за тях, други - нямат. Издателската поредица "Балканска библиотека" предлага още една възможност да надскочите домораслото и домоседското, да прекрачите в непознат и близък свят. В нея се представят автори със световна и европейска значимост, а такива по право са Нобеловите лауреати - Иво Андрич, Георгиос Сеферис, Одисеас Елитис. Има и други освен тях и ние ще ви запознаем. Нашият Балкански Вавилон ще пребъде. Сега усилено търси формулата на своя общ език - езикът на духовността и човечността, чиито първи посланици са писателите. Езикът на Чудовището, което също дреме във всеки от нас, е обречен.

Издателство "Балкани"

МИРОСЛАВ КЪРЛЕЖА е роден през 1893 г. в Загреб, главния град на Хърватия, по това време в границите на Австро-Унгария. След завършване на прогимназията родителите му го изпращат да учи в Кадетското училище в гр. Пейч, а после - във Военната академия в Будапеща. Два пъти той бяга в Сърбия (1912 и 1913 г.), за да постъпи доброволец в сръбската войска, но полицията го арестува и го връща на австрийските власти. През Първата световна война (1915) те го разжалват и го изпращат на руския фронт, в Галиция, но той се разболява и е изпратен в болница в тила.

Започва да пише отрано и след войната се изявява с оригиналното си творчество, бързо става един от водещите хърватски писатели, като развива и сериозна дейност като създател и главен редактор на няколко от най-значимите хърватски литературни списания ("Пламен", "Книжева република", "Данас", "Печат"). По време на Втората световна война Мирослав Кърлежа живее изолирано и е преследван от усташките власти.

След края на войната отново заема авторитетното си място в хърватската литература и културния живот, като е едно от първите имена на югославската литература. Ползва се с голям авторитет и вън от родината си като един от най-големите европейски ерудити. Номиниран е за Нобелова награда. М. Кърлежа е академик, до края на живота си през 1981 г. - директор на Лексикографския институт на югославската - сега Хърватска академия на науките и изкуствата.