Цветан Тодоров и облозите на хуманизма. 15 гледни точки

Въпросът от кое място да говори винаги е стоял пред Цветан Тодоров и опитите да си отговори на този въпрос е един от възможните ключове към творчеството му.- Не случайно в книгите си той периодично се обръща към един класически проблем - този за типовете интелектуално поведение, тъй като промените в собствената му житейска ситуация го тласкат към изясняване на мястото му в заобикалящия го свят и в науката. Проследяването на всички промени на мястото, от което говори, ще позволи да видим по нов начин проблема за интелектуалната идентичност на изследователя. Загърбвайки споделяната в начало на пътя му класическа дефиниция за „ангажирания интелектуалец", той намира отговор за собственото си място в типологията на интелектуалците в една нова, дефинирана от самия него категория - „отговорен интелектуалец" Но отговорен към какво и към кого? Към един обект отвъд разделението на националности, етноси, класи, идеологии, тоест към един универсален обект, какъвто е човечеството, в края на краищата представляващо една абстракция, или отговорност към самия себе като изследовател, към своите убеждения, морал, стремежи, идеали? В дългото си пътуване Тодоров не повтаря ли пътя, извървян от редица други семиоти-ци, от абстрактната теория до есето, портрета, биографията-пример, вкуса да говори за себе си?

Късният Тодоров не е ли Тодоров -писателят?