Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. Трудно може да се посочи друг писа¬тел в руската, а и в световната литература, чиито произведения са приемани възторжено и гневно са отхвърляни. Редица майстори на словото от различни националности и епохи признават Достоевски за свой учител, възприемайки въздействието му в различни аспекти. В този том, драги читателю, ти предстои среща с две от най-значителните му произведения: повестта "Записки от подземието" и романа "Играч на рулетка".

Фьодор Михайлович Достоевски (на руски Фёдор Михайлович Достоевский) е един от най-известните руски писатели.

Достоевски е роден е на 11 ноември (30 октомври стар стил) 1821 в Москва, второ от седемте деца на Михаил и Мария Достоевски. Майка му умира от туберкулоза когато той е 15-годишен. Тогава е изпратен в Санкт Петербург и започва да учи във военно-инженерно училище. Две години по-късно баща му също умира при неясни обстоятелства, вероятно убит от крепостни селяни.

Първото произведение на Достоевски, „Бедни хора“, излиза през 1844. След публикацията на „Бели нощи“ (1849) е арестуван за връзки с либералния кръг Петрашевски и осъден на смърт. Екзекуцията е фарс и той е изпратен на каторга в Омск. Каторжния живот по-късно той описва в "Записки от мъртвия дом", докато е в Омск заболява от епилепсия. През 1854 е освободен и изпратен да служи в седми сибирски батальон в Семипалатинск (дн. Семей, Казахстан), след смъртта на Николай I е произведен в чин офицер. Там среща бъдещата си жена Мария Исаева (през 1857 се женят), а убежденията му в периода се променят към консерватизъм и религиозност.

През 1860 Достоевски се завръща в Санкт Петербург и с брат си Михаил започва да издава литературни списания, пише „Унижените и оскърбените“. Скоро обаче жена му умира, последвана от брат му и Достоевски остава в незавидно финансово положение, което се утежнява от хазартни страсти. По това време пише най-известния си роман „Престъпление и наказание“. Преследван от кредитори, той заминава в Европа (1862г.) с младата си помощница-стенограф Ана Сниткина, която става новата му жена, след завръщането си пише романа "Картоиграч". Тя поема финансите, а от 1871 писателят отказва рулетката.

През 1867 Достоевски написва „Идиот“ и повторно се жени за Ана Сниткина, следващото десетилетие е много продуктивно с „Бесове“ (1873), „Юноша“ (1874), „Кротката“ (1876), „Братя Карамазови“ (1879). Тогава той започва да придобива и известност, поканен е да посети императорския двор, а през 1880 изнася реч пред паметника на Пушкин. Умира на 9 февруари (28 януари стар стил) 1881.