Университетска библиотека № 525 - Българският път в социалната политика. История за прехода, който не свършва

През 90-те години на XX век социалната политика в България е маргинална тема. След икономическата криза от 2008 г. се появяват слаби признаци за очертаването на някакъв дебат за нея. Едва сега актуалната криза, свързана със световната пандемия от Ковид-19, предизвиква вълна от коментари за необходимата обществена или секторна промяна. През първото десетилетие на прехода - без особен публичен и политически дебат, са поставени институционалните и организационните основи на новата социална политика, която - след безкрайни промени, продължава да оцелява като философия и подход.

Настоящото изследване се фокусира върху модела на социална политика в България, който се оформя в резултат на обществената трансформация на българското общество през 90-те години на миналия век. Необходимостта сгг провеждането на социална политика в обществото ни и аргументите за избор на определени нейни форми са обект на несиметрични дискусии. В публичния дебат преобладават тезите, че социалната политика - особено когато е свързана с големи преки публични разходи, нарушава икономическата логика на развитие на капитализма и в този смисъл затруднява приспособяването към съвременния глобален пазар. Елементарното възприемане на тази гледна точка води до разбирането, че социалната политика е допустима единствено за да предлага облекчение на индивидите, които не могат сами или чрез семейството си да осигурят всекидневието си. Въпреки изключителното разпространение на горните тези всички правителства - под една или друга форма, правят социална политика, чрез която се намесват в заетостта, в разпределението на доходите, в достъпа до публични и социални услуги и в крайна сметка - в потреблението. Тези мерки обаче имат по-скоро остатъчен характер и не водят до резултати, които да се възприемат като желани от обществото и групите в него.

***

Татяна Томова успешно е систематизирала теоретичната база на публичните политики и социалната политика в частност, водещите исторически казуси на формиране на социална политика, българската практика в тази насока за целия период на прехода след 1989 г. Намирам за перфектно доказана тезата, че пътят в българската социална политика тръгва от прехода, а не от държавния социализъм, както и че моделът на социална политика у нас се е превърнал в модел, който не създава икономически предимства, не допринася за европейската интеграция, а също така създава обществени нагласи, които разделят, а не обединяват.

Проф. Тодор Танев

Най-забележителното достойнство на книгата се изразява в потенциала да поставя въпроси и поражда същинска, задълбочена научна дискусия, обхващаща повечето от значимите измерения на промените в България през последните три десетилетия. Цялата книга манифестира изследователската увереност на автора – Томова буквално „диша“ в ритъма на проблематиката. Тук може да се установи безпогрешно ролята на симбиозата на многогодишен изследователски и преподавателски опит с дейността на практик.

Проф. Александър Маринов