Съдържание

Ивайло Знеполски

Предговор

Културата на паметта - лукс за бедните?

I. Историческият разказ и неговите употреби

Жак Ръовел

Разказване и познаване: употребите на разказа в историята

Хайнц-Дитер Китщайнер

Против постмодерното фрагментаризиране на историята - за един нов „голям разказ" (тезиси)

Христо Тодоров

История, историчност, историзъм

Райна Гаврилова

Устната история: институционални и документални употреби

Румен Даскалов

Значения и употреби на Българското възраждане

II. Историята и режимите на паметта

Йорн Рюзен

Може ли вчерашният ден да стане по-добър? Върху преобразуването на миналото в история

Франсоа Артог

Свидетелят и историкът

Ивайло Знеполски

Неволите на историята на сегашното време: посткомунистически употреби на паметта

Албан Бенса

Краят на световете или изпразненият музей на културите

Андрей Пипиди

Cadavres exquis: пренасяне на тленните останки от миналото в настоящето

III. Историята и конструирането на социалното

Лутц Нитхамер

Е ли (колективната) идентичност еднакво (мало)важна?

Жан-Луи Фабиани

История и социални науки: към една социология на секвенцията, на събитието и на процеса?

Иван Бленков

Институционалната утопия от края на XIX век и ролята на българския учител в нея

Бгон Флаиг

Нов поглед към римското гладиаторство

***

Миналото не ни говори вече в настоящето, предлагайки ни огледалото на образцови ситуации, на поведение за пример, на репертоар от прецеденти, който е готов за употреба. То е отминало безвъзвратно и е свързано с настоящето ни само доколкото е несводимо отдалечено и различно. Правенето на история е възстановяване на веригата от причини, позволяващи ни да се свържем по разбираем начин с това, което вече ни е чуждо.

Жак Ръовел

Това вградено във всяко човешко действие подобряване на бъдещето бива насочено от функционалната телеология на историческото мислене към миналото. Дали обаче с това то става „по-добро"? Близко е до ума, натискът на очакванията да се принесе и върху интерпретацията на миналото. И то наистина може да се превърне в нещо различно от това, което е било преди такива проекти за бъдещето да са били пренесени от играта на желанията и надеждите в сериозността на живота. Но дали при това миналото не заблестява само в отразената светлина на изпълнените с надежди проекции на бъдещето, които нямат нищо общо с това, което действително се е случило?

Йорн Рюзен