8 заешки истории

Започнах да разказвам тези истории, защото... ами, защото едно малко момиченце с руси косички ми каза една вечер... Преди обаче да ви разкажа какво ми каза една вечер това момиченце, трябва да спомена, че всеки път, когато го целувах за „лека нощ" и му пожелавах хубави сънища, пълни с най-прекрасни приключения, обикновено то искаше да му прочета приказка. Но веднъж най-неочаквано ми каза:

- Аби! (Аз съм негова баба. Когато беше още по-малко и се учеше да говори, вместо „баби", започна да се обръща към мен с „аби". Така и остана.) Може ли вместо да сънувам зайчета, да ми разкажеш тяхната история?

- История със зайчета?

- Да.

- Искаш да ти разкажа историята на едно голямо заешко семейство...

- Да!

- ... което спокойно си живеело в своята къщичка в корените на най-голямото дърво в гората?...

- Да! Точно това искам!

- Добре! От къде да започна? - съгласих се и изобщо не подозирах в какво се забърквам. Момиченцето обаче знаеше, защото веднага продължи:

- От самото начало.

И аз започнах...

***

Емилия Цанкова е родена в град София.

През 1966 г. завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов" в първия випуск по куклено актьорско майсторство, ръководен от проф. Атанас Илков и проф. Николина Георгиева. В последвалите десет години работи като актриса в Куклен театър - Русе.

През 1977 г. завършва режисура за куклен театър. Поставила е над 40 спектакъла за деца и възрастни у нас и в чужбина, които са получили награди и признание на публика и журита. Автор е на пиеси за куклен и драматичен театър.