Много свободни съчинения

В народните приказки хубавите неща стават от третия път. Би трябвало да е така. По-дългото очакване засилва радостта от постигнатото. Но я си представете приказка, в която десетки юнаци обещават справедливост, заемат се да я осъществят и един по един се провалят. И то в днешна приказка, която протича пред очите ни. Към нея ни насочват смешно-тъжните разкази на Мирослав Михайлов в тази книга.

Читателят има два избора - да почувства горчивина или да се развесели. Най-вероятно да усети и двете. Онзи, който настъпва десетки пъти мотиката, а не два пъти, както е във вица, сигурно ще ни разсмее. Но той как възприема това? Особено когато е вкаран в нечий сбъркан експеримент — други настъпват мотиката, а я посреща неговото чело. Очакваме такъв човек да възроптае.

Според автора на „Много свободни съчинения" това не става. Несполуките в нашия живот ритмично се повтарят. Понякога с всеобщо участие. Сред обществото някакво хазартно чувство взима връх. То се изразява в примижаване и в наивната надежда, че този път ще се случи нещо хубаво. За да установим в един миг, че безумието има способността да се възпроизвежда.

Все пак сред нас има и търсачи на логика. Но твърде често ги пресреща абсурдът. Мирослав Михайлов се е заел да ни разходи дотам. За да установим, че героят на тази книга е нашенското търпение — дълго и безропотно. Като най-подходящ отговор авторът предлага смеха. Той понякога ни опазва, друг път ни лекува, но не решава всички проблеми. Затова на въпроса докога ще търпим надпя-ването в сапунената опера, добре е да отговори самият читател.

Матей Стоянов